Почват разкопки на близнак на “Питион”

На 48 км източно от Свиленград в околностите на с. Маточина се намира уникална средновековна крепост. Това е една от най-добре запазените твърдини от ХIV в. на територията на България. По своя план и облик тя прилича изключително на замъка "Питион".
Отново се вижда основната жилищна кула - донжон, както и стражевата кула, охраняваща портата. Във вътрешността на жилищната част личат няколко етажа, а на един от тях се е съхранил и малък параклис. Върху фасадата на донжона се разчита красив монограм на гръцки език с името Михаил. В момента се подготвят археологически разкопки, които ще ни разкрият историята и на този тайнствен замък.

източник: В-к Стандарт

Замъкът на император Йоан Кантакузин

Проф. дин Николай Овчаров

---

Около забележителния средновековен град Димотика в днешна Беломорска Тракия често са се водили драматични войни между България и Византия. На 20 км югоизточно се извисява красив древен замък от ХIV в. Той се намира насред малкото селце Питион, взело старинното му име. Ходил съм много пъти до крепостта, но едва през октомври 2009 г. успявам най-сетне да вляза вътре.
За мен това е изключително преживяване. "Питион" е един от малкото съхранени византийски феодални замъци. Чак до ХIV в. в балканските православни държави е в сила системата на пълната императорска собственост, която не предполага феодални отношения от западен тип. Крепостите са държавни и в тях няма замъци, предназначени основно за живот и отбрана на благородника. Ситуацията започва да се променя след Четвъртия кръстоносен поход в началото на ХIII в., когато за известно време Византия е ликвидирана и на нейно място се появява Латинската империя. През ХIV в. феодалните отношения навлизат бурно на Балканите, но османското нашествие не им позволява да се развият докрай.
А "Питион" е един истински замък. Някога е бил обграден с втора стена. Жилищната част на господаря е бранена от втори зид, затварящ неголям двор и подсилен с няколко кули. Една от тях пази портата и е свързана с донжона. С това френско понятие се обозначава масивната кула в западните замъци, която е снабдена с всичко необходимо за живот и отбрана.
Донжонът на "Питион" е висок няколко десетки метра. Приземието е предназначено за хранителни складове, както и за съхраняване в огромни зидани цистерни на скъпоценната при обсада вода. Изкачвам се бавно по стръмното и тясно стълбище, минавайки етаж след етаж. В едни от помещенията са се съхранявали боеприпасите, докато други са били обитавани от прислугата. Почти оставам без дъх, когато достигам до същинския жилищен дял за аристократите. Той е съставен от няколко просторни помещения със слепи тухлени куполи над тях. В дебелите стени са оформени камини за отопление. Светлината прониква през широки прозорци откъм вътрешния двор и през тесни бойници за стрелба с лъкове.
Заставам пред един от вътрешните прозорци и се вглеждам в далечината. Мисля си за хората, живели тук преди цели осем века. Само на 2-3 километра Марица прави широк завой, обрасъл гъсто с тополи. Днес там минава строго охраняваната граница между Гърция и Турция. А някога якият замък и плодородните полета наоколо са били родова собственост на византийския благородник Йоан Кантакузин.
Нашата история може да започне от 1320 г., когато император в Константинопол бил старият Андроник II Палеолог. Синът му Михаил IХ боледувал тежко и за наследник на трона бил определен внукът Андроник Младши. Той бил буен и безотговорен красавец, който всяка вечер гуляел. Веднъж приятелите му по погрешка убили брата на престолонаследника, Мануил, мислейки го за ухажор на неговата любовница. Болният баща не издържал и починал, а старият император лишил от престола своя разюздан внук.
Андроник Младши не се примирил с това и се опълчил срещу дядо си. Така нелепо избухнала Първата гражданска война във Византия през ХIV в. Един от най-дейните поддръжници на претендента бил Йоан Кантакузин. През 1322 г. той му оказал значителна финансова помощ и с нея Андроник Младши удържал първата си победа. Но това било нищо за несметно богатия род на Кантакузините. Според документите само загубите им по време на цялата междуособица възлизали на 25 000 коня, 50 000 овце и 70 000 свине. Печалбите им от войната обаче били много повече.
Тя преминала през много перипетии, но на 24 май 1328 г. претендентът влязъл в Константинопол и бил коронясан за император като Андроник III (1328-1341). Фактическото управление на държавата се оказало в ръцете на великия доместик Йоан Кантакузин. Но неговите претенции тепърва щели да се проявят. Съдбоносният час настъпил със смъртта на Андроник III. Първоначално Йоан Кантакузин станал регент на малолетния му син Йоан V Палеолог, но това настроило срещу него майка му Анна Савойска. Сблъсъкът между тях не закъснял и Византия попаднала във водовъртежа на Втората гражданска война. Скоро именията на Кантакузин в Константинопол били конфискувани. Той бил принуден да се оттегли в Димотика, където на 26 октомври 1341 г. бил провъзгласен за император. На първо време той формално признавал легитимността на невръстния василевс, но претекст за войната бил неговото лошо обкръжение. Междуособицата бързо обхванала цяла Тракия и Родопския район. Намесили се съседите на империята - България и Сърбия. За да може да поддържа боеспособна армия, Йоан Кантакузин все по-често наемал срещу противниците си турски отряди. Така османците, завладели вече почти цяла Мала Азия, стъпили и на Стария континент.
На 3 февруари 1347 г. узурпаторът влязъл в столицата Константинопол и на 13 май официално бил коронясан от патриарха в катедралата "Св. София" като император Йоан VI Кантакузин. Той не прибегнал към репресии, а сключил договор със своите противници. Според него щял да упражнява изцяло властта в продължение на 10 години, след което малолетният наследник Йоан V Палеолог ставал негов равноправен съимператор.
Победата му обаче била пирова. Двете граждански войни изтощили напълно Византия и изпразнили хазната. Империята била раздирана от граждански вълнения и религиозни препирни. Чужди нашественици откъсвали парче след парче от нейната и без това силно намаляла територия.
Развръзката дошла през 1354 г. Още през 1352 г. навършилият 20 години Йоан V заминал за Солун и подкрепян финансово от чуждите врагове на Кантакузин, започнал нова война. През ноември 1354 г. в Константинопол избухнало въстание и гражданите отворили портите на Йоан V Палеолог. Привържениците на Кантакузин били прогонени, а самият той бил принуден да се отрече от престола и да се подстриже за монах. Бурният му живот завършил в Пелопонес на 15 юни 1383 г.
Междуособиците във Византия отворили широко пътя на турските пълчища. През 1354 г. османците завладели трайно голямата крепост Галиполи в европейската част на империята. С това започнала тяхната инвазия във вътрешността на Стария континент, която продължила цели столетия и променила напълно историята му.

източник: В-к Стандарт

В най-далечна древност страната била разделена на отделни области - НОМИ, пръснати по дължината на долината на река Нил. Всеки ном имал за покровител някакво животно. В съзнанието на хората представата за животното не се е отделила още от понятието за фетиша - предмет на поклонение.
Възникването на деспотизма към края на IV хил.пр.н.е. в Египет и Месопотамия било свързано с коренно изменение на тогавашния строй на живот и на старите представи. Насилието, което съпътствало формирането на класовото общество, намерило отражение и в изкуството. В най-ранните произведения на египетското изкуство образите на животно, Бог, цар и човек се сливат. Царят бил смятан за божествено същество, властващо над всички смъртни и когато напускал тази земя, отново се възкачвал на небето, откъдето бил дошъл. Египтяните вярвали, че душата продължава да съществува в отвъдния свят само ако бъде запазено тялото. Затова полагали усилия да попречат на разлагането на тялото чрез сложния процес на балсамирането и обвиването му с платнени ленти. Пирамидата се издигала, за да пази мумията,а тялото поставяли в каменен саркофаг.
Но те смятали, че само запазването на тялото не е достатъчно. Освен него трябвало да бъде запазено и някакво подобие на царя, на неговия образ. Затова скулптори извайвали царската глава от твърд, нерушим гранит и я поставяли в гробницата.
Едно от най-големите достойнства на египетското изкуство е, че всички скулптури, рисунки и архитектурни форми сякаш се подчиняват на единен закон. Такъв закон, на който са подчинени всички творения на един народ или епоха, ние наричаме "Стил"
Египетският стил има за основа редица строго установени правила, които всеки художник е трябвало да заучава от най-ранните си години. Седналите статуи трябвало да бъдат представяни с ръце на коленете; мъжете да се рисуват с по-тъмна кожа от жените. Външният вид на всеки египетски Бог е строго определен: Хор(Бог на Слънцето) - като сокол или с глава на сокол, Анубис(Бог на Смъртта) - като чакал или с глава на чакал. Всеки художник трябва да изучи и изкуството на красивото писмо - калиграфията. Но веднъж овладял тези правила, той е приключил с обучението си. Никой не изисква нищо друго от него - не го кара да бъде "оригинален".

Периодизация и връзка на религията с изкуството


В най-ранната епоха на Египет все още съществували много допирни точки с изкуството на Предна Азия. Но по времето на Старото царство (3000-2200 г.пр.н.е.) се формирал един нов стил, който лесно ще се различи от месопотамското изкуство от същия период.
В религията на Предния Изток съществува представата за мрачния, нерадостен задгробен живот. В Египет се зародил копнежът на човека за безсмъртие. В този стремеж земните владетели имали всички преимущества пред своите поданици, но пътят към безсмъртие бил открит и за поданиците.
Вярването, че след смъртта душата излита като птица от тялото и отново се завръща в него, породило обичая да се балсамират труповете. Запазването на мумиите допринесло за създаването на величествена надгробна архитектура. Нуждата от двойници на мумиите допринася за развитието на скулптурата.
Изкуството на Древен Египет си останало завинаги здраво свързано с обреда, с магията и с религията.
Въпреки тясната му връзка с религията, в Египет се развило едно забележително, голямо изкуство. Всичко жизнено прониквало в египетското изкуство само посредством идеята за отвъдния свят.
В епохата на Старото царство египетското изкуство достигнало високо равнище на развитие. Това е класическият период, златният век на египетското изкуство. То се характеризира с чистота и простота, с цялостност и хармония на образите си.
Епоха на Средното царство (2000-1600 г.пр.н.е.) - към средата на III хил.пр.н.е. централизираната власт на фараона значително отслабнала и преминала в ръцете на наместниците му. Социалните движения от началото на II хил.пр.н.е. се отразило на изкуството. Издигнало се значението на личността и тя предявила правото си на съществуване. Културата на Средното царство била спряна от появата на хексотите (около 1800 г.пр.н.е.) и от продължителния период на борби, в които Египет излязъл победител, но загубил много от елементите на стария строй. Фараоните от Новото царство (1600-1000 г.пр.н.е.) били принудени да прилагат други методи на управление. Сложните обществени отношения наложили изграждането на огромен чиновнически апарат и разгръщането на шумна пропаганда. Религията била въвлечена в тази пропаганда. Основно били преработени древните религиозни представи. Двамата Богове - Амон - телецът, и Ра - Богът на Слънцето били обединени в едно божество - Амон-Ра, Бог на видимите успехи.
Естествено в този процес на интензивно идеологическо въздействие било въвлечено и изкуството, тясно свързано с религията. То загубило спокойния си, възвишен характер и станало по-действено, по-разнообразно в проявите си, по-изискано и понякога по-маниерно в изразните си средства. Изкуството на Новото царство поразява със своето богатство и напрегнатост, с високото си майсторство, стигащо понякога до виртуозност. Но на него му липсва единството и мъдрата сдържаност, в която се крие силата на изкуството от Старото царство


Старо царство


Най-значителното и най-съвършено творение на египетската архитектура от Старото царство са пирамидите и особено трите прочути пирамиди - на Хефрен, Хеопс и Микерин край Гизе. Отдалеч пирамидата се очертава като равнобедрен триъгълник, а в план образува квадрат. Във вътрешността й се намират съвсем тесни помещения, предназначени за саркофазите на фараона и семейството му.
Предполага се, че пирамидите са произлезли от ниските гробници на знатни хора. Те се състояли от три помещения: I-открито - там се извършвали поменните обреди, II-зазидано - обитавал го двойника на умрелия и III-приличало на открит кладенец - там се спускало балсамираното тяло. Ниските гробници с техните наклонени краища започнали да се строят все по- високи. Така възникнали най-старите стъпаловидни пирамиди.
Предназначението на пирамидата било двояко. Тя трябвало да приеме и скрие тялото на умрелия фараон и да го предпази от тленност. Същевременно тя била паметник, който величаел неговото всемогъщество. Пирамидите характеризират обаче само едната страна на архитектурата на Старото царство. Другата й страна намирала израз в храмовото строителство. "Заупокойния храм пред пирамидата на Хефрен" в Гизе - най- добрият паметник от онова време. Храмът изглежда сякаш изсечен от скала. Силно доминира масивът на обема му над сравнително малкото и тясно вътрешно помещение, което е с формата на буквата "Т". В това отношение най-старият египетски храм има много общо с пирамидата. Но за разлика от нея формите му са по-разчупени, носещите и носимите части, стълбовете и покритията са взаимно противопоставени. Архитектурата на Предна Азия почти не познавала колоната. Най-разпространени в Египет били колоните във форма на папирус, лотос или палма. Капителите на колоните във форма на папирус се състоят от отделни стебла, силно пристегнати от лента като с обръч. Всичко това придава на египетската колона пластичен характер, но същинското й архитектурно предназначение е още слабо изразено.



Средно царство


Строителството на монументални сгради и съоръжения почти спряло. Причина за това била преди всичко липсата на онези огромни материални средства, с които разполагали фараоните от Старото царство. По-дълбоката причина обаче, се крие в неспособността на тази епоха на сътресения и неустойчивост да създаде величествени образи.



Ново царство


Гробниците вече били отделени от храмовете. Построени били и много нови храмове, които трябвало да приобщят широките народни слоеве към религията.
"Храмът на Хатшепсут" е замислен като огромен комплекс. До него се намира по-старата, украсената с малка пирамида гробница на цар Ментухотеп. Храмът е построен във вид на три последователно издигащи се тераси, свързани помежду си само с тази възходяща линия. В редуването на терасите и рампите се разкрива онова силно развито чувство за ритъм, което ни очарова и в египетската живопис и скулптура. Тази архитектура в много по-голяма степен от асирийската се обръща към човека. Храмът сякаш обгръща влезлия в него и го води към тайнствените недра на планината.
Храмовете в Луксор и Карнак са най-величествените храмове от Новото царство. Колосални строежи, издигнати с труда на редица поколения и свързани един с друг посредством дълга алея от сфинксове. Храмът на Новото царство имал двояко значение. Преди всичко той служел за прослава на царската власт в тържествена и величава форма. Затова и планът му има известно сходство с плана на царския дворец, а пред входа му се издигат четири огромни колоса, които изобразяват не някакво божество, а фараона, и то в четирикратно повторение. Но тази прилика с двореца не изключва и едно второ космическо тълкуване на храма - храма като подобие на света, такъв, какъвто са си го представяли древните египтяни. Залите, изпълнени със стволовете на колоните, напомняли вкаменена гора, потонът бил небето с летящи птици и златни звезди,а в светилището се пазела ладия - подобие на ладията, с която Ра - Бог на Слънцето правел всеки ден своето пътешествие по небето.

Микенско злато в Габровския музей

ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Микенско злато е открито в Стара планина. Уникален златен нагръдник, открит на височина 2276 м в Централния Балкан, извади на показ Историческият музей в Габрово. Безценната находка се показва за пръв път, макар че бе открита преди 10 години. Тогава диригентът на Габровския камерен оркестър Иван Стоянов, който е запален планинар, за рождения си ден се качил на връх Голям кадемлия, където намерил златното съкровище.
Предметът привлякъл вниманието му в една от снежните преспи и той го прибрал. Първоначално решил, че това е захвърлена консервна кутия, но все пак решил да се консултира с археолози в Габрово. След разговор с археолога Росен Йосифов станало ясно, че "консервната кутия" е самородно злато, от което неизвестен майстор е изковал нагръден знак.
Диригентът дарява златната находка на музея в Габрово и дори отказва възнаграждението, което му е предложено от историците. Според една от хипотезите знакът, който е от 23 карата злато и тежи 7,62 грама, най-вероятно е бил носен на гърдите от тракийски жрец. През ХIII век преди Христа на връх Голям кадемлия, който е част от връх Триглав в Стара планина, е имало тракийско светилище, на което са били извършвани церемонии от различен характер. Изкованото злато много напомня на златните предмети, открити в шахтовата гробница в Микена.

източник: В-к Стандарт

Откриха реликви на маите

Римският амфитеатър в Тарагона

Испанският град Тарагона (Tarragona) е разположен на брега на Средиземно море. Столица е на една от четирите провинции на автономна област Каталуния. Възниква през III в.пр. Хр като първия римски град на Иберийския полуостров.

През октомври 2000г. ЮНЕСКО включва в Списъка на световното културно наследство комплекса “Римска Тарагона” – архитектурен ансамбъл, състоящ се от постройки, създадени по време на римското управление. Едно от най-интересните и добре запазени съоръжения е амфитеатъра на Tarraco (така се наричал града в онази епоха).
На територията на Каталуния има само двe постройки от този тип – в Тарагона и в Емпуриа (дн. в провинция Жирона), но тарагонския амфитеатър е по-голям. Бил построен през II в.сл.Хр. на мястото на малък некропол и имал елипсовидна форма.

На неговата арена се разигравали драматични битки между гладиатори – най-скъпите роби в Римската империя, боеве между хора и свирепи зверове, публични екзекуции. Постройката е разположена в естествена котловина, извън ограниченото пространство на градските крепостни стени, на мястото, където града “слиза” в Средиземно море. Тази диспозиция позволявала максимално използване на предимствата на природната среда.
Амфитеатърът в града разполагал с места за около 14 000 души, разделени на три части, в съответствие със социалния статус на населението. Размерите на първото ниво на овалното съоръжение са 109,5 м дължина (такъв е и диаметъра на арената за борби с бикове в Тарагона) и 86,5 м широчина. Самата арена е с дължина 61,5 м и широчина 38,5 м - много близки до размерите на арената на амфитеатъра в Ним. Пространството, на което се провеждали игрите било отделено от местата на публиката с двойни стени с височина 3,25 м. Целта била да се предпазят зрителите от първите редове от злополуки. На арената се издигал подиум, който допълнително отделял участниците в зрелищата от публиката. Под него били разположени многобройни сценографски елементи, които се използвали при различните видове боеве, провеждани на арената. Тук имало и един малък храм на богиня Немесис (Немезида), покровителката на гладиаторите. Той бил богато украсен с цветни рисунки.
В началото на III в сл. Хр. , през 218г. амфитреатърът бил реконструиран. За това говори намерената в горната част на подиума плоча с надпис, посветен на Хелиогабал (Елагабал), императора, при чието управление била извършена реформата.
Близостта на постройката до морето позволявала арената да се наводнява и зрителите да се забавляват и с други зрелища: пресъздаване на морски сражения.
На 21 януари 259 г. на арената били изведени Фруктус – първия епископ на Тарагона, и двама дякони – младежите Авгури и Евлоги. Християните били жестоко изтезавани и накрая изгорени живи пред очите на тълпата. Това са и първите мъченици за вярата в града. По-късно, в средата на V в. в тяхна памет в единия край на арената била построена базилика, от която днес могат да се видят основите. Църквата имала три кораба, около нея възникнало малко гробище.
По време на мюсюлманската обсада на града, мястото било напълно изоставено. Чак през XII в, когато се поставило началото на усилено заселване на Тарагона, върху съществуващите основи била построена църквата “Санта Мариа дел Милагро”, бързо разрастнала се в манастирски комплекс. Днес тези сгради не съществуват.

Трапезица бранела проходите в Балкана

Проф. дин Николай Овчаров

---

По време на тазгодишната кампания той успя да разкрие неизвестна по-рано порта, намираща се на югозападната тераса на хълма. Преди разкопките на това място е личала само висока 4-5 м могила. Постепенно под кирките на работниците се оформя входното съоръжение, откъдето по изсечени в скалите стъпала се слизало към околните квартали. Тук стената на крепостта е дебела 2,7-2,8 м и е изградена много прецизно с две лица от обработени плочи. Вътрешността е запълнена от ломени речни камъни, споени с обилно количество хоросан.
Някога над портата се е извисявала стражева кула, висока до 15-18 м. Сега в най-запазения участък на прохода зидовете са оцелели до 3 м. Той е застлан с калдъръм, който от вътрешната страна преминава в широка и водеща към центъра на крепостта улица. По средата му е оформен канал, откъдето дъждовната вода се е оттичала по склона. Два каменни отстъпа подсказват, че входът се е затварял с двукрила врата от масивни дървени греди. Изкачването към бойната пътека на крепостната стена пък е ставало по стълбище с оцелели днес девет стъпала. На същото място оградният зид е съхранен до 3,5 м, което е един от най-запазените участъци от цялото укрепление.
При разкопките археологът попада на множество любопитни находки - конски подкови, шпори, метална тока с глава на пантера, позлатена коланна апликация. Много интересна е фигурката от моржова или слонова кост, използвана при игра на шах. От гледна точка на историята обаче най-важно е малкото съкровище от 30 медни и посребрени монети, скрито в издълбан в основите на стената тайник.
Всички монети са сечени от византийските императори Мануил I Комнин, Андроник I Комнин и Исак II Ангел, управлявали през последните десетилетия на ХII в.
Освен археолог, Константин Дочев е и най-известният в България специалист по средновековни монети. Професията му позволява да стигне до интересни заключения. Той изчислява, че скритата сума се равнява на 1/6 от стойността на византийската златна единица, перперата. Според него това е седмичната заплата на един добър средновековен зидар. Възможно е монетите да са сложени ритуално за по-голяма здравина на стените. Ученият обаче не изключва нещо много по-обикновено, като например това да са парите на работник, скрил заплатата си от своята съпруга.
Константин Дочев смята, че парите са сложени в зида около 1187-1190 г. Това означава, че по време на въстанието на братята Асен и Петър срещу ромейската власт през ноември 1185 г. портата и цялата крепост вече са били построени. Този извод го води към интерпретация на историята, която се отличава от досегашните становища.
Според археологическите проучвания животът на хълма Трапезица е започнал в V хил.пр.Хр. По-късно той е бил обитаван от траките, а след новата ера там е съществувало неукрепено селище. Възвишението е било изоставено от хората през V в., за да бъде то превърнато в мощна крепост във втората половина на ХII в.
По мнението на Константин Дочев това се случило към края на управлението на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). За да предпази Византия от варварските нашествия от север, той създал нови административни центрове. Така се повишил статутът на селището, съществувало на територията на съвременно Велико Търново. Неговият началник получил титлата "севаст" и вероятно е обитавал хълма Царевец, където са намерени негови оловни печати. С новопостроените стени пък Трапезица се оформила като типична военна крепост и своеобразна цитадела. От самото начало тя била замислена като преграда срещу евентуални варварски атаки от север през удобните планински проходи. За това свидетелства дори местоположението на хълма край меандрите на Янтра. Съвсем неслучайно се утвърдил топонимът "Трапезица", идващ от наименованието на една категория население във Византия. Трапезитите били задължени като повинност и срещу заплащане да отбраняват от врагове крепостите на империята.
След освобождението на България отначало твърдината запазила своите военни функции. Донесените в Търновград скъпоценни мощи на най-големия наш светец, Иван Рилски, били положени в новопостроена църква именно в най-здравата крепост на столицата. Константин Дочев предполага, че точно зад яките стени на Трапезица през първата половина на ХIII в. са били пазени и високопоставените пленници като императора на Латинската империя Балдуин и солунския самодържец Теодор Комнин.
Нещата започнали да се променят след гражданската война от 1277 г., когато цар Константин Асен е бил детрониран от узурпатора Ивайло. Трапезица се превърнала в жилищен квартал, макар и не толкова гъсто застроен като Царевец. Според археолога повечето от многобройните открити църкви са били построени през ХIV в. по времето на царете Иван Александър и Иван Шишман. Хълмът е станал място за религиозно поклонение. Чумните епидемии намалили значително населението на квартала, но все пак към края на управлението на Иван Александър то все още наброявало към 2000-2500 жители. Османското нашествие и мощно земетресение в началото на ХV в. обезлюдили Трапезица и прекъснали хилядолетния живот.

източник: В-к Стандарт

Правят 3D експозиция на врачанско съкровище

Враца. Учени снимат български "Аватар". Екип на проф. Валерия Фол от Националния център по тракология към БАН прави уникално за страната ни триизмерно заснемане на съкровището от Могиланската могила във Враца. Това става с апаратура за лазерни фотографии, подобна на тази, с която е реализиран кинохитът на Джеймс Камерън "Аватар". В момента се щракат находките от гробницата, в която е била погребана тракийска принцеса. Техниката за 300 000 е финансирана по европейски проект на просветното министерство за популяризиране на културно-историческото наследство, съобщи ръководителят на екипа д-р Ружа Попова. Проектът се реализира съвместно с музея във Враца. В триизмерната експозиция ще попаднат венецът от 205 г чисто злато, напомнящ лаврови клонки, с който е била украсена главата на принцесата от племето трибали, златните й обеци с фигурки на свинксове и растителни орнаменти, 47 златни апликации, сребърният наколенник на владетеля с богата златна украса, шлем, сребърни канички и фиали. Идеята е да се осъществи виртуално посещение на 65-метровата гробница и находките в нея по възможно най-атрактивния и фантастичен начин. За зрелищното триизмерно пресъздаване на тракийското наследство ще бъде отделена специална зала във Врачанския музей. Ще се направи и сайт за популяризирането му по света, в който лазерните фотографии ще бъдат придружени и с по-популярни текстове за широката публика.

Райна Тошева

източник: в-к Стандарт

Крадец ли е бил откривателят на Тутанкамон

Тъкмо се зазорявало, когато Хауард Картът отворил с щанга вратата на гробница в Долината на кралете в Египет. С треперещи ръце той приближил свещ в цепнатината, от която се процедил въздух на 3300 години.

Сцената, която се разиграла през ноември 1922 година, се смята за звездният час на археологията. Хауард Картър открил гробницата на Тутанкамон.

В нея били намерени над 5000 предмета – от мебели до шишета за парфюм.

„Невижданите богадства” разкрили за науката Тутанкамон – роден през 1340 година преди Христа, той се качил на трона още като дете. Починал, когато бил на 18 години.

Блясъкът на откритието озарил и откривателя. Египтолози го нарекли „човек на честта, изпълнен с идеализъм”.

Може да се окаже обаче, че това не е вярно, пише германският „Шпигел”. Документи показват, че е манипулирал снимки, фалшифицирал е документи за откритието и е измамил египетските власти.

След откритието си Картър искал да занесе колкото се може повече от златната плячка в Англия и САЩ.
Намеренията му обаче срещнали съпротива.

Въпреки че по това време страната била под британски протекторат, управлението на древните открития бело в ръцете на французин.

Междувременно започнала борбата на Египет за свобода.

От противопоставянето планът на откривателя се провалил – златното наследство на фараона останало в Кайро.

Картър и хората му си тръгнали с празни ръце - поне официално. В действителност обаче явно не е така.

В няколко музея има обекти, за които сега се оказва, че са принадлежали към съкровищата на Тутанкамон.

Последният пример е фигурка от бял фаянс в Лувъра. Когато египтологът Кристият Лоебен посетил наскоро музея на Сена, не повярвал на очите си.

„На статуята стои името на Тутанкамон. Може да идва само от неговата гробница”, разказва ученият.

В Канзас сити също надушили нелегални експорани. Става въпрос за златни орнаменти. Изследване доказало, че те са били част от яка, която лежала директно върху кожата на мумията.

В Германия също има предмети на Тутанкамон. Директор на музей в Саксония, който пожелал анонимност, казал пред „Шпигел”, че притежава сини фаянсови маниста.

„Картър ги събрал при напускането на гробницата и по-късно ги подарил на секретарката си”, обяснява произхода на манистата настоящият им притежател.

Източник: Днес БГ

В Израел откриха най-древния надпис

Израелски археолози откриха надпис на иврит на 3000 години, който е най-древното ивритско свидетелство в писмена форма, предаде БГНЕС.

Керамичната плочка с пет знаменити строфи на древен иврит бе намерена 30 км западно от Ерусалим в долината, където според Светото писание се е състояла прочутата битка между цар Давид и Голиат.

Израелските учени се опитват да разшифроват написаното, но до момента не са постигнали консенсус. Някои археолози считат, че надписът описва социални явления и призовава властите да се грижат за робите, вдовиците и сираците, да им осигуряват защита и справедливост, и да не се обиждат бедните и неевреите.

При направения въглероден анализ на глинената плочка е установено, че надписът може да бъде датиран към 10 век преди новата ера, тоест той е по-стар с 1000 години от Кумранските свитъци от Мъртво море.

Това от своя страна свидетелства, че първите книги от Свещените писания са били написани със 700 години по-рано от времето, което се предполагаше досега.

Част от израелските експерти препоръчват да не се бърза с окончателното датиране на надписа, но потвърждават, че самò по себе си явлението е значително научно откритие.

източник: http://dnes.bg">Dnes.bg