24 януари 2012

МОГИЛИ: произход,брой,видове,предназначение


       Могилите са най-често срещаните и най-ценните паметници на тракийската древност в днешните български земи.Затворени археологически комплекси,те предоставят незаменими свидетелства за бита,културата и религията на траките.Интересът към тях се заражда преди повече от столетие и половина и не е престанал до днес,както от страна на специалисти,така и,за съжаление,на иманяри,търсачи на съкровища.
       В Тракия са познати две основни групи могили-селищни и общо наричани надгробни или тракийски могили.Селищните са получени от наслояването на едно и също място на пластове от съществуващите там селища от новокаменната ,каменномедната и бронзовата епоха.В отделни случаи те са използвани и през желязната и дори римската епоха.За тракийските могили се приема,че преди всичко са натрупани върху гробовете на знатни жители на нашите земи от ранната бронзова епоха до окончателното възприемане на християнството.Някои от тях,както се установява напоследък,не са пряко свързани с погребалните практики,а са резултат на други ритуални действия.Огромното мнозинство от тях все пак са натрупани върху гробовете и това определя името им.На старобългарски език,както и в съвременния руски,могила означава гроб,и това название,преживяло вековете е стигнало до наши дни.
       Произходът на могилите сигурно никога няма да бъде научно обяснен поради възникването им в далечна и безписменна епоха.Най-вероятно изглежда те да са резултат на практично и идеологическо мислене.След изкопаването на яма за погребване на мъртвеца,върнатата обратно почва е повече заради разбухването й и защото тялото заема известно пространство от вътрешността й.Сигурно в един момент древните са решили,че колкото е по-голяма купчината земя над тялото на покойника,толкова той може да се смята за повече уважаван,богат и почитан.Така постепенно насипите над гробовете са нараствали,за да достигнат  огромни размери през късножелязната епоха и римската епоха.Действително най-ранните могили са с незначителни размери,докато по-късно те прогресивно се увеличават,когато става дума за погребения на представители на аристокрацията и владетели.Точният брой на могилите в България сигурно също никога няма да бъде установен.Тези с по-малки размери са ставали жертва през столетията на обработката на повърхностните пластове за земеделски работи,а в по-ново време на строителни,иригационни и други дейности.Много от тях са унищожени и при иманярски интервенции.За наше време се приема наличието на между 10 000 и 15 000 могили в България.Няколкостотин са проучени и публикувани,още толкова са разкопани без да има за тях сведения в научната литература.Могилите не са патент на траките.Такива паметници са били издигани в почти цяла Европа,значителни райони от Азия и Северна Африка,та даже и в Северна Америка.Никъде обаче гъстотата им не е така голяма,както в населяваните от траки земи и в областите,обитавани от скити-Южна Русия,Украйна,Молдова.
       Географското разпространение на могилите в България може да се определя в две направления-хоризонтално и вертикално.Макар и да са характерни за всяко кътче на страната,най-много те са в Тракийската низина и в Североизточна България.По-рядко се виждат в Северозападна България,а в Югозападна са много малко.В местата с равнинен характер могилите,особено от предримската епоха,са малко.Това се дължи на обстоятелството,че тракийските земи по това време са били често изложени на нашествия и за натрупването на могилни насипи са използвани закътани гънки от предпланинските райони.През римската епоха,когато сигурността на древнотракийските земи е гарантирана от стабилната държавна власт и изградения по течението на Дунав осеян с крепости „лимес”,могили се насипват и в равнините.В планинските земи насипите са малко,ако се изключат високите полета на Родопите,където се срещат на надморско равнище до 1500-1600 м.Там именно са построени и едни от най-големите куполни гробници край Равногор в Брациговско и Лясково,Девинско.
       Въпросът за предназначението на тракийските могили е измъчвал няколко поколения археолози,за да не бъде и до днес разработена стройна и сигурна класификация по този признак.Все пак най-вероятно,въз основа на досегашните наблюдения,може да се предположи съществуването на няколко основни групи могили-надгробни,неизползвани,с унищожени гробове,символични,хероони и дарствени.Прието е всички могили да бъдат наричани със събирателния терминологичен израз „тракийски надгробни могили”.Днес под надгробни могили трябва да се разбират само тези най-многобройни насипи,които са натрупани над гробове на тракийската знат,както и тези,предназначени за тази цел и криещи резултат от погребения.Така че,за тях повече подхожда терминът „гробни”.В тях със сигурност е установено съществуването на гроб-бил той изцяло или само частично запазен.При тях могат да се наблюдават два основни варианта-едните са насипани след извършване на погребението и върху него,други са били издигнати и използвани за извършването в тях на едно или повече погребения-едновременно,в кратък или по-продължителен промеждутък от време.
       Символичните могили се обясняват с обстоятелството,че уважаван местен първенец е загинал в далечен край,удавил се е,бил е отмъкнат от диви зверове или по някаква причина тялото му не е намерено.В зависимост от това могат да се разграничат три основни типа на символичните могили.Вторият тип символични могили са тези,в които ритуалът е спазен на по-високо ниво,макар и не изцяло-направено е гробно съоръжение,но в него освен че отсъстват от човешки кости,липсват и каквито и да било археологически материали.Херооните са могилни комплекси,обявени за свещено място,почитани и използвани за поклонение и тайнствени свещени мистерии.Те се състоят от определена означена площ,постройка-гробница-мавзолей или храм и евентуално допълнителна сграда или сгради за обслужващите ги жреци. Херооните са достатъчно на брой в българските земи и тяхното съществуване на подлежи на съмнение.Към тях трябва да се отнесат определяните обикновено като гробници съоръжения в Мал-тепе при Мезек,Гинина могила при Свещари,могилата при Мъглиж,както и определените като храмови комплекси още по време на проучванията Жаба-могила,могилите Оструша,Голяма Арсеналка,Шушманец и други в Долината на тракийските царе в Казанлъшката котловина.

Няма коментари: