Translate

30 август 2010

Земетресение е разрушило ранния Никополис ад Иструм, смятат археолози

Най-вероятно земетресение е разрушило ранните сгради, строени през 2-ри век в античното селище Никополис ад Иструм край Велико Търново, съобщи археологът Павлина Владкова след приключване на тазгодишните разкопки на обекта. В продължение на три седмици тя и доц. Ваня Дончева от ВТУ изследваха следи от ранна архитектура в Никополис ад Иструм. Като част от своята практика по археология в разкопките участваха и 15 студенти-второкурсници.

Проучен е ранният строителен период в две обществени сгради - булефтериона, където е заседавал Градският съвет на Никополис, и огромна трикорабна обществена сграда с неизвестни функции. Този ранен строителен период е разкрит на два метра дълбочина под нивото на съвременния терен. Предполага се, че ранните сгради са разрушени не от варварски нападения, а от природен катаклизъм, вероятно земетресение, смята Владкова.

Началото на изграждането на Никополис е поставено през 110 година след Христа, като строителството продължава около 30 години. Вероятно след земетресение, което е съборило сградите, след 70-те години на 2-ри век те започват да се строят по-стабилно, обяснява археологът.

Чуйте Павлина Владкова в първия звуков файл.

Под основите на една от сградите е открит надпис от 3-ти век върху варовикова рамкирана плоча с изписани върху нея 52 имена на жители на Никополис. Става дума за членове на Колегията на дендрофорите - религиозно сдружение, почитащо източната богиня Кибела.

Освен имената са изписани и различни уточнения като роднински връзки, например баща и сестра. За двама от членовете на колегията в надписа се уточнява, че са химнописци. Има тракийски, гръцки и италийски имена, което показва, че в античното селище е живяло разнородно население. Сдружението на дендрофорите е учредено през втората половина на 1-ви век от император Клавдий в Рим, обясни доц. Ваня Дончева.

Чуйте я във втория звуков файл.

Огромно количество мраморни облицовки пък са намерени под основите на втората проучена обществена сграда. Това са вносни цветни мрамори, което е изключителна рядкост, посочи Павлина Владкова.

По време на триседмичната работа в Никополис са открити много монети от 2-ри до 5-ти век, преобладават бронзовите от 4-ти век. Археолозите са намерили и фрагменти от стъклени съдове, антична керамика, пластина от ризница, една гема и метални предмети.

източник: DarikNews

25 август 2010

Рим - Пантенонът

video

24 август 2010

2000 антични предмети иззети в Нови пазар

Над 2000 антични предмети, икони, украшения, монети и златни елементи са намерени при полицейска акция в Нови пазар, съобщиха от МВР.

В събота сутринта на изхода на Нови пазар, близо до бензиностанция, бил спрян за проверка лек автомобил, управляван от 35-годишен мъж.

В шофьора били намерени 20 антични монети, 11 ловни патрона 16-и калибър и още 16 малокалибрени патрони.

При последвало претърсване били открити и иззети множество културно исторически ценности - икони, антични монети, украшения и други.

В домовете на други четирима мъже, пътуващи в колата, полицаите открили още матрици за изработка на културно исторически ценности, лични и дебитни карти.

Намерени били и златни елементи с неизвестно наименование, антични синджири и други ценности.

Намерените ценности са над 2 000 броя.

Образувано е досъдебно производство.

източник: Dnes.bg

22 август 2010

Изровиха уникални монети и гърнета

Археолози откриха уникални останки от гръцка керамика и монети при разкопки по поречието на река Върбица край момчилградското село Седлари. Находките са от елинистичната епоха и вероятно обхващат периода от IV век, съобщи Катя Меламед от Националния археологически институт към БАН. "Монетите и керамиката са специфични и говорят за заселването на ранни славяни по левия бряг не реката от неолита до първата половина на ХIII век, убедена е археоложката. Предполага се, че населеното място е било пряк път за Гърция и средище за обмен на култура. Археолозите се натъкват на жилище с огнище от периода на ранна Византия (V-VI век). Намерени са керамични гърнета, правени на ръка, каквито са разпространени предимно в славянските държави. В района са открити следи от работилница за керамика. Археолозите намират и средновековни ями, които считат за загадка. Дупките в земята са от късножелязната епоха. Катя Меламед съобщи, че разкопките край Седлари приключват преждевременно заради спиране на финансирането.

Ирина Ангелова 

източник: в-к Стандарт

Гробище на ацтеки под метрото в Мексико



Видео

Гробище на ацтеки под метрото в Мексико


19 август 2010

Откриха непозната азбука на 63 века

Велико Търново. Уникална древна писменост беше открита по време на разкопките в търновското село Хотница. На един от изкопаните съдове археолозите с изумление видели изобразени 20 тънки чертички, разположени вертикално една след друга. До тях имало и малки, но добре оформени подобия на букви, които засега остават неразгадани. Древният прототекст е изобразен върху страничната стена на 12-сантиметрова керамична купа, която е с много фина изработка. Писмените знаци са нанесени, след като керамиката е била изпечена. Според археолога Александър Чохаджиев чертите и странните знаци, които наподобяват някои от буквите на латинската азбука, са служили за нещо като бройна система или пък за отбелязване на определени събития, които са се случвали. Всичко, което е открито в могилата, е датирано от 4300 години преди Христа. Уникалните писмени фрагменти днес ще пристигнат в Търново и ще бъдат подложени на анализ.
Иван Иванов

18 август 2010

Откриха скалпел на 2 хил. години

СОФИЯ. Древен скалпел, който римляните са ползвали за вадене на паразити от човешкото тяло, е една от интересните находки в Перперикон през лятото. Това разказа археологът Николай Овчаров вчера. Той показа няколко уникални паметници, датирани от неолита до Средновековието, които археолозите са открили този сезон. Скалпелът е специален инструмент, с който древните вадели червей - напаст за хората в тогавашните времена. Медицинският инструмент се нарича кадуцей, а за идентификацията му помогнала евродепутатката д-р Антония Първанова. При намирането му тя се оказала на разкопките, а за инструмента се посъветвала и с шефа на ВМА ген. Стоян Тонев. С общи усилия стана ясно какво сме открили, разказа Овчаров. Част от римска лампа с добре запазен еротичен сюжет е другата любопитна находка, допълни археологът. Сцената представлява полугола танцьорка с развят над главата шал. По думите на Овчаров лампата е от така наречения атически внос от III-IV век, когато е и разцветът на Перперикон. Най-древният предмет обаче е каменен идол от неолита. Следващият по време паметник е част от бронзова тракийска брадва, наречена махая. Археолозите са извадили от земята и средновековни предмети. Овчаров показа елемент от сребърна диадема с филигранна изработка. За нас е най-интересна откритата монета на цар Иван-Александър, на която той е изобразен със сина си Михаил, каза още откривателят на Перперикон. 
Сияна Севова

17 август 2010

Пипнаха иманяри с орлова глава

Разград. Уникални находки от римската епоха спипа разградската полиция у иманяри. 

Мраморна женска глава и каменна глава на орел били открити от двама мъже от Разградско и Великотърновско, които са задържани. Предполага се, че те са търгували с антични ценности, обясни окръжният прокурор на Разград Огнян Дамянов. Антимафиотите следили трафикантите близо два месеца. Тепърва ще се изяснява стойността на находките.

Станка Христова


15 август 2010

Най-старата къща на Острова. Строена е преди 10 500 г.

 

Праисторическото селище под могилата край с. Иваново, община Върбица, има устройството на малко градче

  Снимка: Информационна агенция "Фокус"
Шумен. Селището под могилата край с. Иваново, община Върбица, има устройството на малко градче, каза д-р Светлана Венелинова от Регионалния исторически музей в Шумен, ръководител на проучванията, предаде репортер на радио „Фокус”-Шумен. Тази информация е получена при геофизично проучване на обекта. Според Светлана Венелинова, това е модерната археология на Западна Европа, за която България не е дозряла. Тук все още се гледа с известно недоверие на интердисциплинарния подход на проучване. Едно геофизично проучване обаче дава информация къде са жилищата, къде са крепостните стени и т.н. В тежката ситуация тази година си позволихме да направим модерна археология с четирима работника и още четирима-петима сътрудника, с два пъти по-малко средства от миналата година, отбеляза Венелинова. При това местната власт, независимо от задълженията си, не е оказала никаква подкрепа. Светлана Венелинова обаче се надява на по-разумен подход в бъдеще, защото на могилата има проучвателска работа за поне 20 години, както и работа за хората от околните села.
Геофизическото проучване, направено от Петър Зидаров към Лабораторията по архиометрия и експериментална археология при Нов български университет, е показало, че под могилата има селище с квартали. Къщите са ориентирани север-юг, а между тях има улички, широки 1,5-2 метра. Това малко градче от петото хилядолетие преди Христа е било обградено от глинено-дървена палисада. При сондаж, дълъг 20 метра, е разкрита крепостната стена, която е била висока поне 4,5 метра и дебела около 90 см., каза Венелинова. След нея започва ров, широк поне 8 метра. Селището съществува около 300 години през периода 5800-5500 години преди Новата ера. Достъпът до него се е осъществявал от едно-единствено място, където крепостното съоръжение е било най-подсилено. Остава открит въпросът какво е карало хората да живеят на това място, въпреки всичко, което ги е заплашвало. Светлана Венелинова заяви, че отговорът му ще се търси при следващите проучвания на могилата край с. Иваново, община Върбица.
Милен МАРИНОВ 
 
Източник: Агенция Фокус

14 август 2010

Разкопки край с. Нисово (русенско)

video

ПОДВОДНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗАЛИВА НА КАВАРНА


 Благоприятното географско разположение на Каварненския залив, пазен от изток и север от високия Добруджански бряг и лесния достъп по суша до него, предопределят важната му роля на търговско, а и не само на търговско пристанище през почти всички исторически епохи – от II хилядолетие пр. н. е. до късното Средновековие.
Обширната долина с многобройните извори пред залива обуславят непрекъснат поселищен живот от III хил. пр. н. е. до средата на XVII век, когато селището се изнася на Добруджанското плато. Тук през V в. пр. н. е. гръцки преселници от Месамбрия образуват колонията Бизоне, а по-късно, до средата на XVII в., върху нея просъществува Средновековният град.
   Първите подводни проучвания са направени през 1961 г. под ръководството на Горанка Тончева, като основните задачи на експедицията са локализиране на пристаните от античната и средновековна епохи и очертаване на потъналата част от Бизоне при земетресението от I век пр. н. е. Фиксирани са и два пристана, единият югоизточно пред нос Чиракман и другият в източната част на залива пред морската база. При обследването на южната, потънала част на Бизоне, се попада на тухлен зид на хоросан.
   При експедициите, водени от Г. Тончева през 1969 и 1971 г. се открива каменно струпване в източната част на залива на 140 м. от брега и на дълбочина от 3,5 до 7 м., определено като подводен вълнолом през ранновизантийската епоха. През същата 1971 г., при прокарване на път в ската към морската база се разкрива комплекс от 26 пещери – складове за съхраняване на зърно, датиран според откритите материали от ранновизантийската епоха – V – VI век. През следващата година в брега при Чиракман са открити още десетина.
   Започнатите през следващата година редовни археологически разкопки на платото на нос Чиракман потвърждават ролята на селището като търговски посредник между местното население и колониите и градовете от Черноморския и Източносредиземноморския свят - през елинистическата, римската и ранновизантийската епохи. Откриваните от крайбрежието пристани срещу тракийските поселения подсказват и може би за директни търговски контакти на търговците с местното население без посредничеството на Бизоне.
   През 1979 г. започна системното, подводно архелогоическо проучване на Добруджанското крайбрежие с участието и помощта на ЦМИА – Созопол, Леководолазната школа (ЛВШ) към ВМФ – Варна, Клуба за подводна дейност към НЕК – ЮНЕСКО, Военноморския музей – Варна, морските клубове в Каварна и Шабла и в последните години, от 2000 г. до 2005 г., с Морски клуб „Приятели на морето” – Варна. Дейността продължава до 2005 г. с научен ръководител Асен Салкин от историческия музей в Каварна.
   Първата и основна задача на подводните проучвания беше разузнаване на акваторията на Добруджанското Черноморско крайбрежие и фиксиране на пристаните за товаро-разтоварни работи, а втора задача и втори етап – набелязване на обекти за по-обстойно и прецизно подводно проучване. Резултат от системните проучвания на акваторията на Добруджанското крайбрежие беше събраният голям брой каменни котви и каменни щокове от каменно-дървени котви, датирани в хронологическите граници на средата на II хил. пр. н. е. до средата на I хил. пр. н. е. Петрографският анализ, извършен от колектив геолози от ГГФ към СУ ”Св. Кл.Охридски” под ръководството на проф. Живко Иванов, определи значителна част от котвите, изработени от местни породи камък, т.е. факт, който говори за активно каботажно тракийско корабоплаване в горепосочения период.
   Намираните котви с три отвора са от породи камък извън нашето крайбрежие, доказателство за осъществени търговски контакти с Източно – Средиземноморския свят. Търговският характер на тези плавания се подсилва и от намерения полиметален слитък в залива на Калиакра с основно съдържание на злато и сребро.
   По втората задача като основни обекти се очертаха Калиакра и Каварна. Тук ще засегнем само проучванията на пристанище Каварна. В първите години бяха открити три каменни котви – една с един отвор в пясъка пред ресторант „Чайка” и две с три отвора на дълбочина 2 м. пред мелницата, която ни навежда на мисълта, че през втората половина на II хил.пр.н.е. морето е било навътре в сушата. Керамика в голямо количество от различни исторически епохи – елинистическа, римска, римовизантийска и турска, се откриваше предимно в акваторията между морската база и ресторант „Чайка” т.е. срещу пещерите – складове за зърно. При удължаване на буна № 1 пред морската база при заскаляването извадихме оловен щок и ранна гръцка керамика, вероятно най-ранната стоянка за товаро-разтоварни работи на гръцки търговски кораби т.е. в началото на колонизирането на тракийското селище Бизоне. От втората основна антична стоянка на 7-8 м. дълбочина и на 80 м. пред нос Чиракман намерената в голямо количество керамика опровергава твърдението за скъсяване на нос Чиракман с 300 м. при заметресението от I век пр.н.е. При наблюденията в отвесната челна част на нос Чиракман, попаднахме на разцепен през средата кладенец, стигащ под морското ниво. В останалата пръст извадихме човешки кости, между които един „комплектован” скелет без череп. Антропологическият анализ доказа наличието на останки от два скелета, по костите на които личат следи от посечни рани, незараснали, от които са починали. Извадената многобройна керамика е изцяло от елинистическата епоха. Единственото логично обяснение е, че по време на наказателната експедиция на римския военачалник Марк Лукул през 72 г. пр. н. е. срeщу Черноморските градове, Бизоне е бил превзет, опожарен, а труповете на избитите – хвърлени в кладенците. Средновековна керамика при спусканията не се откри, но пред челната и южната част на Чиракман на 400 м. навътре в морето на дълбочина от 8 – 11 метра в пясъка изровихме няколко железни котви. Явно, средновековните кораби са приставали навътре в морето и пясъкът е покрил евентуални останки от товаро-разтоварни работи.
   През 2000 г. вследствие на силно вътрешно течение в акваторията между ресторант „Чайка” и буна № 2 се оголи голямо каменно струпване в близост до повърхността. С участието на водолази от ЛВШ – Варна, и водолази и специалист от морски клуб „Приятели на морето” – Варна, с председател Дарина Иванова, извършихме документиране на този район. Бяха почистени, картирани и заснети няколко десетки обработени камъни. Интересното при много от тях е различната им форма – правоъгълна, трапецовидна, (вероятно каменна пластика от сграда) и наличието на отвори и жлебове по тях. Един огромен каменен блок 60/60 см. с широк отвор през средата и при жлеба, свързан с него, ни загатва за част от водопроводно съоръжение. Всичко това ни навежда на мисълта за някаква обществена сграда, а многобройните фрагменти от питоси говорят за наличието на складови помещения за зърно, паралелно функциониращи с тези от сушата. Изводите от извадения на това място хромел за стриване на зърно, осев камък за врата, обработени каменни блокове, мраморна римска глава, фрагменти от два бронзови подноса, костен животински материал, местна керамика, доказват битова и стопанска дейност в изследваната част. В южната част на каменното струпване има някакво подреждане на камъните, което предполагаме е кейова стена за товаро-разтоварни работи. В близост до това място се откри каменна пушка за привързване на кораби, дръжка от амфора с остро коляно, датирана в средата на I в. и бронзова монета на Хадриан – 117-130 г. – указание, че селището се е съвзело много бързо от заметресението от I в. пр. н. е. и е продължило да играе важна роля като пристанище за експедиране на зърно за Егейското и Черноморското крайбрежие. В подкрепа на това е един гръцки надпис от Дионисополис, определящ границите на земите между Дионисополис, Калатис и тракийския цар Котис III и датиран в 15 г. от н. е. В него пише: „... след като научихме от старите документи, това отсъждаме да е на дионисополците и на откупвачите на Понта, а Афродизиона дионисополците се споразумяха с цар Котис да го използва за изпращане на зърно.”
   Афродизион беше локализиран на по 7 км. от Балчик и Каварна под с. Топола на морския бряг и там има същите пещери – складове за зърно, както и в залива на Каварна, един многозначителен факт, че местните търговци поемат ангажимент за снабдяване на тракийските царства от Североизточна България със зърно...
   Да се върнем към пристанищното съоръжение в залива на Каварна. По намерените материали се вижда, че то е функционирало през І и ІІ век от н. е., което предполага, че античният пристанищен комплекс от пещери – силози е съществувал през това време. Логично е да предположим, че и подводният вълнолом (ако е вълнолом наистина) е построен през това време и е пазил гореспоменатото съоръжение (или квартал) от източните и югоизточни ветрове.
   Не бива да отминаваме факта, че през 50-те години на ХХ в. при построяването на складове за зърно в близост до брега са открити основите на солидна каменна постройка с подово покритие от мраморни плочи, в която е намерена бронзова вотивна ръка на римския войнишки бог Юпитер Долихен (по името на град Долихе в Мала Азия, където култът към Юпитер е много популярен). Този факт създава впечатлението, че на пристанище Каварна е бил изграден храм на бога Юпитер Долихен. Бизоне е най-удобното място за приставане на кораби по Добруджанското крайбрежие и най-краткият път за придвижване на римските войски на североизток.
Логично е, ако са минавали римски войски по този път, да си изградят храм на своя бог – покровител, факт, който е могъл да провокира създаването на едно по-солидно пристанищно съоръжение за приставане на кораби.
А сега по въпроса за времето на функциониране на съоръжението. По геоложки данни централната и югозападна част на Добруджа се издигат бавно, а източната част потъва, като процесът продължава и през къснохолоценско и историческо време. За такива локални движения на сушата ни съобщава румънският археолог Бану още през 1973 г., като фиксира понижение на морското ниво с 4 м. по Северното Добруджанско крайбрежие, започнало през І и ІІ век от н.е., а след това последвала трансгресия (повишение) на нивото с 4 м., което предполага в редица крайбрежни селища потъвания на квартали и части от сушата.
   Подобни локални движения на сушата се наблюдават и при Божурец и Шабленската тузла. При Божурец на 4 м. дълбочина бяха намерени от рапанджия глинен тракийски съд и животински кости, а при Шабла на дълбочина 3,5 м. ни беше показан гроб, ограничен от каменни плочи, неразкрит досега. В Археологическия музей – Варна, е занесен цял керамичен съд (римски тип) от същото място, указание за некропол от римската епоха, потънал. Пред Шабленската тузла беше извадено от водата значително количество животински кости, вероятно от по-ранни епохи.
   Всичко това говори за силните и чести локални трансгресивни и регресивни движения на морето, което обяснява и намереният и все още непроучен докрай потънал римски квартал на древния Бизоне.
Залив Каварна
Поглед към залива на Каварна


Каменна котва
Каменна котва с три отвора

Буна номер 2
Проучваният район при буна №2


Бронзов съд
Бронзов поднос с украса


Мраморна глава
Мраморна глава, намерена под водата


Каменна пушка
Каменна пушка


Керамичен съд
Керамичен съд с гръцки надпис


Керамика кости
Керамика и кости, намерени под водата


Керамика
Керамика


Керамика
Керамика

източник: http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/u_7.html

13 август 2010

Затрупаха разкопките на Сердика?



141 находки са открити по време на проучванията на Никополис ад Иструм



  Снимка: Информационна агенция "Фокус"
 141 находки са открити по време на проучванията през този сезон на Никополис ад Иструм. Това информира на пресконференция д-р Павлина Владкова, ръководител на проучванията, предаде репортер на радио "Фокус" – Велико Търново. Владкова посочи, че са открити 102 монети, като най-ранната монета е добре запазен сребърен денар на император Траян. Другите открити дребни находки са глинени лампи, бронзова тока орел, меден медальон, фибули, отвес и детски пръстен с изображение на Горгона Медуза. Д-р Павлина Владкова припомни, че що се отнася до архитектурата в последните две-три години от проучванията на ранно-византийския град е бил проучен открития площад – форум с един постамент и с портиците магазини. Тази години проучванията са продължили в западна посока, където миналата година е била разкрита най-ранната улица, както и една огромна зала с отопление с хипокауст, която засега в размери 40 на 50 метра. „Тази година при проучване на сградата беше открита и част от пещта и канала, който е вкарвал топлия въздух за това подово отопление. Това беше важно, защото имаше колебания дали тази сграда наистина е отоплявана или висящият под служи само за изолация'', допълни Владкова. Тя съобщи, че разкопките продължват в друга сграда, за която се е смятало, че е ранна и че има няколко строителни периода. Тя поясни, че целта на това проучване е изясняването на строителните периоди на тази ранна сграда, като досега са разграничени четири периода. Д-р Владкова съобщи, че българо - британската експедиция приключва, но в понеделник започва втората част на работата в Никополис ад Иструм, където 15 студенти от втори курс специалност ''Археология'' във Великотърновския университет ''Св. Св. Кирил и Методий'' ще карат своята практика. 
Надежда КРЪСТЕВА

източник: Агенция Фокус

12 август 2010

Златна монета на 2200 г. бе открита в Израел


Златна монета на 2200 г. бе открита в ИзраелРядка златна монета, датираща отпреди повече от две хилядолетия към 191 г. пр. н. е., е открита при разкопки в северен Израел, съобщи АФП.
"Монетата е красива и се намира в отлично състояние. Това е най-тежката златна монета с най-висока съвременна стойност измежду всички монети, открити при разкопки в Израел", заяви д-р Доналд Ариел, ръководител на департамента за антични предмети.
Монетата тежи 27,71 грама, докато повечето древни златни монети имат тегло от 4,5 грама.
Тя е била отсечена в Александрия, Египет, по време на царуването на Птолемей V.
Монетата е открита край Тел Кадис, близо до границата с Ливан, от екип от американски археолози от университетите Мичиган и Минесота.

Източник: DNES.BG

11 август 2010

Норвегия финансира разкопките на остров св. Иван



източник: БНТ

Евксиноград стана рай за археолозите

Правителствената резиденция "Евксиноград" е най-мечтаното място за археологически разкопки. Високите стени и засилената охрана са щит срещу всякакви иманярски набези. В "Евксиноград" през юли археолозите откриха дамски златен пръстен от ХIV век в крепостта Кастрици. Той тежи 8 г, инкрустиран е с полускъпоценен камък и прилича на откритите пръстени на Трапезица във Велико Търново миналата година. При разкопките в бившите царски покои край морето са разкрити казармите на крепостта, медни монети, сечени по времето на деспот Добротица. Разкопките в това райско кътче започнаха от 2005 г. По-рано там бяха намерени скелет, пронизан от стрела, медальони с изображения на Исус Христос, сребърно съкровище и комплект от поне 60 златни накити. Последната находка е каничка със 166 сребърни гроша, открити от варненските археолози начело с шефа на Регионалния исторически музей д-р Валентин Плетньов. Най-вероятно те са били скътани след голяма сделка с жито. Парите са сечени в периода 1366-1371 г. по времето на цар Иван-Александър. 
Кръстина Маринова

източник: В-к Стандарт

Град на одрисите край Марица

Уникално смесено тракийско-гръцко селище възкръсва край Марица, близо до град Ветрен. Това е бисер на археологията, тъй като обектът привлича елитни специалисти от Англия, Чехия и България със статута си на пазарен град от времето на Одриската държава, на Котис Първи и неговите наследници, обясниха пред "Стандарт" водачите на трите експедиции. Градът разкрива древни обичаи и ритуали на площ от 100 декара между крепостните си стени. Той е разполагал с канализация, модерни за времето си къщи и търговски обекти около главната улица, обясни водачът на българската експедиция доц. д-р Алексей Гоцев от Националния археологически институт с музей при БАН. Търсим некропол, който може да бъде извън крепостните стени в западна посока, разкри и д-р Зофия Арчибалд от най-големия в Англия археологически университет в Ливърпул. Засега е открито най-важното за обекта - административен надпис на огнище-есхара, на което на гръцки е указан характерът на селището. Намерено е и съкровище от над 500 монети, някои златни, сред които са такива на тракийски владетели, на гръцки полиси и на драхми и тетрадрахми от времето на Филип и Александър Македонски.
Борислав Петров

източник: В-к Стандарт

Още два римски палата пред ЦУМ

Още две древни римски сгради и една улица се предвижда да се открият при разкопките при метростанция "Сердика". Това съобщи за "Стандарт" ръководителят на проучванията археологът Марио Иванов. Предполага се, че зданията са от IV до VI век. Според изследователите са били строени последователно във времето и са имали функцията на жилища. 
Улицата, която ще се разкрие, пък е от IV до VI век и е в посока изток-запад. Тя е идентична на откритата древна улица преди това, но е с по-малка дължина. Това са основните находки, които планират да изровят археолозите. Те се намират в централната част на бъдещия античен комплекс, който се предвижда да бъде изграден пред ЦУМ през 2012 г. Работата по нея ще започне след две седмици. Вече са приключени и разкопките по южната част на обекта, която се намира до подлеза. Там археолозите попаднаха на част от главна улица на Сердика и жилищна сграда.
Ралица Русева


източник: В-к Стандарт

Откриха Библията на иманярите



Археолозите водят война с иманярите от дълги години
Иманяри крият с векове опис на несметни богатства, пръснати из цяла България. Малцина са избраните, които кътат преписи от уникалните тефтерчета на хайдутина Вълчан и седемте му войводи. Тетрадките съдържат подробни описи на родните пещери ала Али Баба и са се превърнали в тайната Библия на иманярите. 
Златотърсачите "работят" по тайни записки, достойни за холивудски сценарий, твърди етнографът Симеон Мильов. Перничанинът доскоро ръководеше историческия музей в миньорския град. Самият той е преписал през 1997 г. част от тетрадките на войводите, касаещи скритите съкровища в Пернишко. Страниците му дал един от старите иманяри в региона. Мильов ги показа на "Стандарт". Според него филмирането на историите, разказани в тетрадките, би засенчило хита за Индиана Джоунс. Хайдутите стриктно са описали капаните, които са заложили за крадците. Ръкописите съдържат рецепта за преминаване на препятствията. Указани са опасните камъни, върху които "ко стъпи човек, меч пада и го съсича". Ръководството съдържа начини, по които щитовете зад железните врати в някои от пещерите да се обезвредят с каменни късове. Накрая е описано с какво да се посипят намерените жълтици, защото са намазани със змийска отрова. Под всеки опис има и повеля какво да се направи с част от жълтиците. За едни е наречено да се дадат за освобождението на България, за други да се вдигнат параклиси и мостове.
Според една от легендите Вълчан е роден в Осеновлак някъде близо до Искъра. Става хайдутин със сестра си Рада, за да я спаси от "ашата на Орхание", който искал да я вземе в харема си. Според друга версия обаче той е от село Косача край Перник. По-късно към четата му се присъединяват младите войводи Вълчан, Индже Стоян, Пенчо Гълъбов, Емил Хасковлията, Христо Полисвещов и гъркът Спирт Димитър. Вълчан бил избран за главатар, но "мозъкът" бил поп Мартин. Много години четата крие керваните с турско злато. Хората на Вълчан пък изработили стройна система как да крият жълтиците в тайници под земята. В повечето случаи са използвали пещери, твърдят легендите. Рисували са хора, птици и пищови по камъни и скали, за да укажат местата. Всяко от тях е старателно описано в тетрадките на войводите. Няма исторически данни обаче, които категорично да казват дали разказаното от Вълчан и хората му е истина. 
Анна ГЕОРГИЕВА

Из “Тефтерчетата на 7-те войводи”
Радомирско. "Свинята с 12 прасета." 
В местността Лъкса над Радомир има една плоча на едно кьоше счупена, а отдолу на същата плоча е изкована свиня с 12 прасета. Обърни я - ще видиш нишана. Всичките бозаят, а едно се е качило на майката на гърба. Като обърнеш камъка къмто слънцето, ще видиш свинята гледа в един камък насреща и ще мислиш, че е становит, а той е кочина и в него са парите - 12 товара само константинки на цар Константин и царица Елена с техния лик и корони. Под свинкята има едно ведро бело злато. Короните да се дадат на царя.

Село Врабча.
Под селото има една местност, казва се Птиче хан. В средата има пасбище. Има един камък в пасбището, от страна на него поставихме знак пречупен кръст. На изток от знака на 6 крачки на два аршина дълбоко ще се намери една отворена железна врата. Не влизай! В средата има един камък. С него подпри вратата силно и чак тогава влизай вътре. Там има много златни римски монети. И ние не знаем колко са. Над това място е имало римска църква, която е много важна.

Пернишка околия. 
Там горе, в Голо бърдо, има един манастир "Св. Пантелеймон". Под манастира има извор. Водата му е много хубава и в Струма отива. При главата на извора срещу надясно има една пещера. Вътре 6 месеца живяхме. Много пари оставихме и бело злато. Затворихме я с една от камък плоча и на нея нишан турнахме една мечка и отгоре 2 дупки. Стъпи на дупките и камъкът отвънка ще падне. Стой надясно. Насреща има друга пещера. Вътре нищо нема. Който намери златото, надолу в Кракра има манастир "Св. Илия", да го направи.

източник: В-к Стандарт

08 август 2010

Възраждат улиците на Перперикон

СОФИЯ. С пълна сила вече втора седмица продължават разкопките и консервационно-реставрационните работи на Перперикон, съобщи проф. Николай Овчаров. Отпуснат е пълният размер на държавната субсидия от 180 хиляди лева, което ще ни позволи да продължим работата до средата на октомври, каза още археологът. В момента разкопаваме връзката между двореца и светилището. Надяваме се до края на сезона да успеем да възстановим напълно 700 метра автентични улици на древния град, по които ще могат да минават туристите. Тепърва в хода на работата се очакват интересни находки от тракийската епоха.
Константин Събчев

07 август 2010

Златният век на българската археология


Светилището на Орфей, открито при село Татул, привлече интереса не само на специалистите археолози, но и на много туристи
Проф. дин Николай ОВЧАРОВ
 

Тези дни са време на равносметка. Според една представителна социологическа анкета откритията на българските археолози от последните години са вторият повод за национална гордост след влизането ни в Европейския съюз. Но на неговия праг неминуемо се вглеждаме в изминатия 130-годишен път на новата българска държава. След като в края на ХIV в. османското нашествие унищожава високата култура на средновековната Българска империя, възкръсналата през 1878 г. държава трябва да наваксва цели столетия загубена в мрачното иноверско робство история. В това отношение изключителна роля изиграва археологията - науката, призвана да ни припомня миналото.
 Още през закъснялото Възраждане мнозина будни люде 
 
започват да издирват оцелелите паметници
 
 на древната история. Водени от призива на Паисий Хилендарски, те събират по манастири, църкви и селски къщи запазеното от превратностите на съдбата. Със създаването на първите български вестници се появява и трибуна за публикуване на културно-историческото наследство. Именно на хора като Георги Сава Раковски, Марин Дринов, Петко Рачов Славейков дължим откриването, съхраняването и обнародването на много безценни находки.
 
Освобождението на България от турска власт дава силен тласък на току-що родилата се българска археология. Още в 1879 г. е създаден Отдел за ценности към сформираната Народна библиотека. Тринадесет години по-късно, в 1892 г., той е изваден от нея и така се появява Народният музей. От 1 януари 1893 г. музеят се обособява като отделна научна институция със собствен бюджет и печат. Във фонда му e събрано всичко най-ценно - древни съдове и статуи, надписи, вкаменелости, документи и предмети от Възраждането. През 1908 г. етнографският отдел е отделен и останалата част 
 
се превръща в Народен археологически музей
 
 В 1921 г. се очертава нуждата от научна теоретична институция и се създава Археологическият институт. През 1949 г. двете звена се сливат и се появява Археологическият институт с музей, който и до днес е флагман на българските археолози.
 Зад тази кратка информация се крие съдбата на стотици учени, преживели превратностите на новата ни история. Младата българска наука първоначално има нужда от кадри и в страната пристигат приятелски настроени утвърдени изследователи чужденци. Народният музей първоначално се оглавява от поляка Вацлав Добруски. Основите на модерната археология са положени от чехите Карел и Херменгилд Шкорпил. Благотворно влияние оказва един от най-известните руски изкуствоведи Андрей Грабар. Постепенно се създава и 
 
 българска школа в археологията
 
  Преди Втората световна война изпъкват имената на Гаврил Кацаров, Богдан Филов, Йордан Господинов, Кръстю Миятев и др. Те откриват и започват да проучват редица праисторически селища, великолепни тракийски гробници и антични светилища, старите столици Плиска и Велики Преслав.
 Събитията от края на световната война променят коренно линията на българската археология. В България е наложен сталински социализъм и това пряко се отразява на науката. Много от ерудираните стари археолози като Андрей Протич остават на своите позиции и са репресирани. Други като младия и надежден учен Димитър Димитров се отричат от своите учители, за което получават възможности за развитие. Именно нему се пада щастието да открие край Казанлък първия известен тракийски град Севтополис, столица на държавата на одрисите. Във втората половина на ХХ в. Теофил Иванов създава цяла школа в римската археология. В продължение на десетилетия неговите екипи проучват градовете по границите на империята край Дунав и във вътрешността. Днес са добре изследвани и впечатляват с мащабите си 
 
 Никополис ад Иструм, Нове, Ескус, Абритус 
 
  и много други. Праисторици като Георги Георгиев пък разкриват селища като Караново, превърнал се в репер за световната археология.
 Поради ярката политизация на науката големият идеологически сблъсък след 9 септември 1944 г. се очертава на полето на средновековната археология. Подчинеността на България спрямо Съветския съюз изисква усилено развитие на проучванията на славянската култура. По мнението на тогавашните партийни лидери по този начин укрепва "нужната като слънцето и водата" българо-съветска дружба. Разкрити са останките на доста славянски селища и некрополи, но се загърбва изучаването на другите етнически и културни компоненти, участвали във формирането на българския народ. Затова през 60-80-те години на миналия век засилващото се проучване на прабългарите се появява като своеобразна реакция на предишния догматизъм. То се води от учени като Станчо Ваклинов, Димитър Овчаров, Рашо Рашев, Павел Георгиев. Същите са в 
 
 основата на интензивното разкопаване 
 
  на ранните български столици Плиска и Велики Преслав.
 Пак през тези години са постигнати значителни успехи в изследването на последната българска столица Търновград и на редица градове крепости от ХII-ХIV в. като Червен, Шумен, Мелник. Открити и разкопани са множество църкви и манастири от възхода на Второто българско царство. Много от тези великолепни паметници бяха възстановени при честванията през 1981 г. на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
 Много често ме питат правени ли са големи археологически открития преди намирането на Перперикон, Татул, Долината на тракийските царе, Старосел. От споменатите дотук съвсем бегли факти се вижда, че българските учени са имали много и стойностни постижения в повече от вековната история на нашата наука. Само преди десетина години обаче дори да намериш великолепна находка, вестниците щяха да отразят лаконично в кратко каре "Археолози откриха..." Днес 
 
 учени и медии се обединиха във високата цел
 
  - представянето на една от трите най-велики древни култури на Стария континент. Съответно професията "археолог" зае мястото си сред най-престижните дейности. 
 Подобен въпрос ми зададе журналистката Ан Уилямс при написването на злощастно нашумялата статия за тракийското наследство в "Нейшънъл джиографик". Тя ме попита защо у нас съществува такъв интерес и гордост от откритията на българските археолози, докато в САЩ, където има много повече пари и уникални възможности за разкопки във всяка точка на света, такова нещо отсъства. Трудно ми беше да обясня на чужденец при това - американец. Защото и в България има хора, които поставят под съмнение смисъла от разкриването на богатото минало. А светът трябва ясно да знае, че всяка частица от намиращите се в недрата на нашата земя паметници на древни изчезнали цивилизации е оставила своята следа в българската култура. По този начин ние сме сред техните наследници и продължители. Ето защо с влизането си в Европейския съюз българите заедно със създадената от тях писменост на славянството внасят своя принос в културата на Стария континент, който им бе несправедливо отнет при османското нашествие в края на ХIV в. 

източник: в-к Стандарт

06 август 2010

Започнаха разкопките в манастира в „Теке Караач” край Варна

  Снимка: Информационна агенция "Фокус"
Варна. И тази година 20 великотърновски студенти от специалност „Археология”, водени от проф. Казимир Попконстантинов, заедно с варненски археолози ще продължат проучванията на манастир в „Теке Караач” край Варна, който е един от най-големите манастирски комплекси на Балканите. Това каза за радио „Фокус”-Варна доц. Валентин Плентьов, директор на Регионалния исторически музей. Той допълни, че разкопките ще продължат до края на лятото. Самият манастир е открит в началото на XX в. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Плетньов коментира, че обхватни разкопки и проучвания започват едва през 1995 г. и с известни прекъсвания продължават до днес. Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел нито в българската, нито във византийската строителна традиция. Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител. Посветен е бил на Пресвета Богородица. В него е имало следи от живот до ХVIII век. В манастирския комплекс археолозите са открили голяма манастирска черква и огромна кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв. метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети. Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторен двор. Плетньов допълни, че продължават археологическите проучвания на крепостта и околното пространство на нос Св. Атанас до град Бяла. Освен изучаването на разкритата през миналия археологически сезон раннохристиянска църква, сега се хвърлят усилия и в изучаване на околното пространство. Екипът археолози е с ръководител доцент д-р Валери Йотов. По думите на Плетньов там е била открита олтарна маса. Разкопките в Бяла ще продължат до края на лятото.
Десислава СТОЯНОВА 
 
източник: Агенция Фокус

Намериха имане под министерско бунгало

ВАРНА. Сребърно съкровище изровиха археолози в средновековния град Кастрици, който е на територията на почивната база на Министерски съвет в Евксиноград. В тухлите на пода на едно от жилищата те се натъкнали на стомна със 166 сребърни гроша. Парите са сечени в монетницата в Търново от 1366 до 1371 г. по времето на Иван Александър и сина му Михаил Асен. Съкровището е добре запазено и има стойността на една венецианска марка, обясни доц. д-р Валентин Плетньов, шеф на Регионалния исторически музей във Варна, под чието ръководство се извършват разкопките.
По времето на цар Иван Александър Кастрици е било най-голямото пристанище за търговия с Венеция и Генуа. Най-вероятно парите са скътани след голяма сделка с родно жито, изнесено за италианските градове.
Кръстина Маринова
 
източник: в-к Стандарт